Настоящата статия не представлява правен съвет. Всеки казус е различен. Правилният подход за решаването на всеки правен проблем изисква запознаване с конкретиката му и приложената документация. Едва тогава може да се обсъди и намери подходящо решение. Не се колебайте да ни потърсите, ако имате въпроси.

Гражданите, притежаващи или живеещи в имоти, чиито административен статут е ателие („ателие за творческа дейност“), се сблъскват с едно специфично затруднение, за което не се говори често в общественото пространство. То обаче създава трудности за нормалното използване на едно ателие за битови нужди.

Има случаи, когато общинската администрация (отдел „ГРАО“) отказва да извърши адресна регистрация на лице, под претекст че имотът, в който се търси регистрация, не е със статут на апартамент. Общинските служители приемат, че имотът не може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Това засяга стотици, а възможно е – хиляди лица и семейства из цялата страна, предимно (но не задължително) в по-големите градове.

Отказите за регистрация могат да са както изрични, така и мълчаливи, но последиците им са еднакви – създават административна пречка за гражданите. Понякога общинските служители дори отказват да приемат (да „входират“) заявлението за адресна регистрация.

Аз лично считам подхода, възприет от общинската администрация, за несправедлив. По-важното е обаче, че той много често се явява незаконосъобразен и неправилен, което дава основание на съдилищата да отменят подобни откази. Има и случаи, при които кметът на общината (който е компетентният орган да издаде съответната заповед), сам отменя отказа (изричен или мълчалив) и издава заповед, с която разрешава извършването на адресната регистрация.

Краткият прочит на съдебната практика по поставения проблем ми дава надежди да мисля, че достатъчен брой съдии застават практически на страната на гражданите, заемайки позиция, че не съществува пречка за административна регистрация по постоянен/настоящ адрес.

За да се даде отговор на въпроса: „Позволена ли е адресната регистрация в ателие?“, може да се отговори и на въпроса дали административно-правният апарат обслужва реалния живот, или „живият живот“ следва да се пригажда към записаното в правните разпоредби. Аз считам, че правото трябва да следва и помага на живота, а не обратното.

За да решат повдигнатите пред тях за разглеждане дела, българските съдии разглеждат проблема от няколко гледни точки.

От една страна, за решаване на казуса може да послужи съответствието на ателието с архитектурните и технически изисквания за жилище: дали ателието архитектурно отговаря на всички изисквания, за да се ползва фактически за жилище, има ли самостоятелен вход, отделен санитарен възел, кухненски бокс и самостоятелно жилищно помещение, както и друго такова, което може да се използва за складово помещение.

Следва да се вземе предвид и факта дали има вече регистрирани лица на адреса на ателието – за постоянен или настоящ адрес.

Върховният административен съд (Реш. 2596/24.02.2021, III o) приема, че съгласно текста на чл.89, ал.1 от Закона за гражданската регистрация адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. С това понятие законодателят не въвежда задължение на лицето да посочи за свой адрес само „ жилище“ по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) – то може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди.

Допълнителен аргумент в подкрепа на горното тълкувание е и разпоредбата на чл.121, ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Съгласно нея кметът на общината определя адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване.

Съдът приема също, че към процедурата по адресната регистрация е неприложима забраната в разпоредбата на чл.178, ал.4 от ЗУТ (тоест не се разрешават строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация), доколкото тази забрана не е свързана с условията за регистриране на постоянен и настоящ адрес по реда на ЗГР и предвижда съвсем други последици.

ЗУТ съдържа легална дефиниция за „жилищна сграда“ – сграда, предназначена за постоянно обитаване, която се състои от едно или повече жилища, заемащи най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Видно е, че законодателят приравнява ателиетата към жилищата и то по отношение дефинирането на предназначението на сградата, т.е. най-важната й характеристика (задоволяване на жилищни нужди).

Тук се налага изводът, че броят на ателиетата в една сграда може и да надвишава броя на жилищата (или дори тя да се състои само от ателиета). Тогава сградата отново би била жилищна по смисъла на ЗУТ.

След като законодателят третира по този начин ателиетата (т.е. като жилища), то считам за неправилна насоката на разсъждение, която административните органи (включително кметът на Столична община) използват, за да откажат адресна регистрация на лице.

За почти пълна идентичност между ателието и апартамента (т.е. като имот, задоволяващ жилищни нужди), говорят и случаите, при които съдилищата ни възприемат разбирането, че ателието може да бъде „семейно жилище“ по смисъла на Семейния кодекс и като такова може да бъде предоставено за ползване след развод. Освен това с Решение № 5098/29.04.2020 г., III о. на ВАС се приема, че отчитането на енергия за битови нужди е допустимо и за ателие, ако ползването е за битови нужди, като не се изисква промяна на ползването му от ателие за индивидуална творческа дейност в жилище по реда на ЗУТ. Отделно, често се приема, че ателието може да бъде „основно жилище“ по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗМДТ и като такова заявителят има право да получи данъчно намаление по чл. 25 ЗМДТ.

От изложеното горе, макар и неизчерпателно, следва изводът, че съществуват достатъчно причини гражданите, на които са отказани административни услуги, каквато е именно адресната регистрация, с мотива, че заявеният имот няма характера на жилище/апартамент, биха могли да потърсят правна защита на правата си и законните си интереси.

На второ място, на същото основание, считам, че и представителите на общинските администрации и кметовете на общини е редно да коригират поведението си, като не допускат създаването на незаконосъобразни, неправилни и често недообмислени административни пречки за гражданите, а когато открият такива – да ги отстраняват своевременно.

На последно място, бих добавил, че би било добре самият законодател да преосмисли ролята и функцията на ателието (“за творчески нужди“) в правния и житейския мир. Дали това не е проява на правен анахронизъм, доколкото е очевидно, че територията на страната ни не е населена с прекомерен брой творци, което да обоснове непременното съществуване на такава отделна категория имот?! Доколко е оправдано отделянето му като отделен обект в жилищните сгради, при положение че при определянето на характера на сградата ателиетата се считат за апартаменти?! Но това са все въпроси, надхвърлящи простото четене и познаване на съдебната практика и изискващи допълнително осмисляне на целите и функционирането на правната материя.
Тази статия няма претенциите за това.

При въпроси, очакваме вашите запитвания на телефон +359 885 967 297 или на имейл office@petkovlegal.com