* Статията не представлява правен съвет или становище, а има само информативен характер. Различните казуси изискват различен подход; за правен съвет по Вашия казус можете да се обърнете към нас.

В България развиват дейност три основни мобилни оператори, които имат договори буквално с милиони клиенти. Понякога, по една или друга причина (най-често поради неплащане от страна на потребителя) се случва мобилният оператор да прекрати едностранно (развали) договора със свой клиент. В тези случаи операторът начислява неустойка в размер на оставащите месечни вноски до края на срока на договора. Така той претендира накуп сумарната стойност на оставащите месечни такси, без самия оператор да дължи нещо насреща. Считам подобна претенция за некоректна, но което е по-важно в случая – все по-често, съдилищата приемат този аргумент, за да отхвърлят тези претенции.

Важно е да се отбележи, че макар Съдът да има задължение да следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за неустойка (т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС), за съжаление има случаи в които съдебният състав недоглежда или пропуска да стори това, затова е необходимо в хода на делото да бъде изрично упоменато, че потребителят възразява срещу действителността на неустойката.

В част от случаите, в които съдът отхвърля претендираната неустойка, съдебният състав мотивира решението си с нарушение на добрите нрави. Договорът за мобилни и фиксирани услуги е за периодично изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации (насрещните задължения на оператора): услугите се заплащат от потребителя след като са предоставени от оператора. От тук се приема, че ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя услуги, т.е. същият би се обогатил неоснователно.

Съдът приема, че по съществото си, такива клаузи за неустойка заместват дължимото от потребителя изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (което настъпва занапред). Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор, и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави (в този смисъл Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014г. ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. ВКС, I т.о.).

В други случаи Съдът отхвърля претенциите за неустойка като нищожни поради противоречие с добрите нрави, определяйки ги като „неравноправни клаузи“ по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година урежда въпросите, свързани с неравноправните клаузи в потребителските договори. Съответните текстове на Директивата са реципирани в българското законодателство (в ЗЗП).

Почти всички индивидуални клиенти (физически лица, нетърговци) на мобилните оператори се явяват потребители по смисъла на ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предначначени за извършване на търговска или професионална дейност).

За неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, се счита всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл.143 от ЗЗП), като там са подробно изброени тези случаи.

В точка 5 от тази разпоредба е визирана и хипотеза на нищожност поради задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от разпоредбата е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В много от казусите, касаещи физически лица – клиенти, се приема, че не са налице индивидуално договорени клаузи за неустойка, тъй като става въпрос за бланкови договори, които са съставени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното съдържание.

Като взема предвид горното, част от съдебните състави отхвърлят претенциите на мобилните оператори за неустойка, с мотива, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорката да се дължи такса след прекратяване на договора за мобилни услуги до крайния срок на договора за мобилни услуги без оператора да предоставя насрещна услуга е нeравностойна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП.