Получаването на отказ за виза тип D често изглежда като край на процедурата. Кандидатът е събрал необходимите документи, има договор за наем, средства, застраховка, прием в университет, семейство или друго законово основание да пребивава в България — и въпреки това получава кратък формуляр с мотиви като „фиктивен адрес“, „недоказана цел на пребиваването“ или „миграционен риск“.

През последните месеци обаче Административен съд София-град постанови няколко важни решения, включително по дела, водени с участието на Petkov Legal, които показват нещо съществено:

Отказът за виза D не може да се основава само на предположения, общи фрази или недоказани подозрения.

Какво представлява виза D?

Виза тип D е визата за дългосрочно пребиваване в България. Тя се издава на чужденци, които желаят да влязат в страната, за да получат съответното разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване на някое от предвидените в закона основания.

Това могат да бъдат например обучение, семейно събиране, брак с български гражданин, дейност като търговски представител, пребиваване като пенсионер и други основания по Закона за чужденците в Република България.

Затова един отказ за виза D може да има много сериозни практически последици — да попречи на започване на обучение, на събиране на семейство или на реализацията на вече подготвено преместване в България.

„Не ви намерихме на адреса“ не означава непременно „фиктивен адрес“

Един от проблемите, с които все по-често се срещаме, е отказ, основан на проверка на заявения адрес.

Служители посещават жилището веднъж, не намират кандидата там и от това се прави извод, че адресът е фиктивен или че са декларирани неверни данни.

Съдебната практика показва, че подобен автоматичен извод е неправилен.

В Решение № 6817 от 19.02.2026 г. АССГ приема, че законът изисква чужденецът да има осигурено жилище, но не изисква той да пребивава постоянно на този адрес или да бъде откриван там по всяко време. Съдът подчертава, че едно посещение, при което лицето не е намерено, както и твърдението на съсед, че не го познава, сами по себе си не доказват, че чужденецът няма право или реална възможност да използва жилището.

Този извод е особено логичен при хора, които по естеството на работата или личния си живот пътуват често.

Подобен спор възникна и по наше дело за виза D, приключило с Решение № 16191 от 27.04.2026 г. на АССГ. Администрацията твърдеше, че адресът е „фиктивен“, тъй като на него били регистрирани и други чужденци. При разглеждането на делото обаче се оказа, че не са представени достатъчно доказателства кой е извършил проверката, кога точно е направена, кои са останалите регистрирани лица и дали регистрациите им въобще са актуални.

Съдът отмени отказа. Той прие и че едно отрицателно становище на органите на МВР не придобива автоматично доказателствена сила само защото произхожда от държавен орган. Твърденията в него трябва да бъдат подкрепени с факти и доказателства.

Това не е изолиран случай. В друго Решение № 13476 от 06.04.2026 г. АССГ формулира практически много ясен критерий: важно е към момента на кандидатстването лицето да има реална възможност и валидно правно основание да обитава заявеното жилище. Не е необходимо да доказва непрекъснато физическо присъствие там. Съдът се позовава и на практика на Върховния административен съд в същата посока.

А какво означава „миграционен риск“?

Друг често срещан мотив е подозрението, че кандидатът всъщност няма намерение да пребивава в България с декларираната цел, а иска да използва страната като транзитен пункт към друга държава.

Такова основание съществува в закона. Това обаче не означава, че думите „миграционен риск“ са достатъчни сами по себе си.

Показателен е друг наш случай — на чуждестранен студент, приет за обучение в български университет. Кандидатът е представил удостоверение от Министерството на образованието и науката, документи от университета, доказателства за платена такса, спонсорство, банкови средства и осигурено място за настаняване.

Въпреки това визата е отказана с твърдение, че целта на престоя не е доказана и че съществува миграционен риск.

АССГ отменя отказа с Решение № 30343 от 30.07.2026 г. Съдът посочва, че представените официални документи доказват целта на пътуването и не могат просто да бъдат игнорирани. Не е било обяснено и въз основа на каква конкретна информация администрацията е достигнала до извода, че кандидатът няма действително намерение да учи в България.

Още по-важно е, че по преписката ДАНС е дала положително становище, докато отрицателната оценка се е основавала в значителна степен на субективни оценки на отговорите от интервюто — например дали определени обяснения звучат „пресилено“ или „тривиално“. Съдът приема, че подобни оценки не могат да заместят конкретните факти и доказателства.

Администрацията има право да проверява — но трябва и да доказва

Нито едно от тези решения не означава, че консулските служби, МВР или ДАНС са длъжни автоматично да приемат всеки представен документ.

Държавните органи имат право да проверяват дали договорът за наем е действителен, дали кандидатът действително има заявената цел, дали бракът не е фиктивен, дали обучението е реално и дали има данни за заобикаляне на визовия режим.

Но има съществена разлика между проверка и предположение.

Когато се постановява отказ, трябва да може да се разбере кои конкретни факти са установени и защо именно от тях следва, че е налице законово основание за отказ.

През 2025 и 2026 г. други състави на АССГ също отменят откази за виза D, при които е посочен миграционен риск или съмнение в действителната цел, но липсват конкретни факти, позволяващи на кандидата и на съда да разберат защо администрацията е достигнала до този извод. В Решение № 10951/19.03.2026 г. това е направено при спор, свързан със семеен живот, а в Решение № 36172/04.11.2025 г. — при процедура за събиране на семейство.

Това означава ли, че всеки отказ за виза D може да бъде отменен?

Не.

Всеки случай зависи от конкретните факти и от документите по административната преписка.

Има и решения, в които съдът потвърждава откази, когато проверката действително установява съвкупност от конкретни противоречия — например множество чужденци, регистрирани на един адрес, данни, че регистрираните лица фактически не пребивават там, и други обстоятелства, поставящи под сериозно съмнение представените документи. Така например през 2023 г. АССГ е отхвърлил жалба срещу отказ за виза D именно след преценка на подобна по-широка фактическа картина.

Следователно въпросът не е дали думите „фиктивен адрес“ или „миграционен риск“ могат изобщо да бъдат основание за отказ.

Въпросът е дали в конкретния случай те са доказани.

Може ли отказът за виза D да бъде обжалван?

Това е един от най-важните въпроси и тук законът съдържа специфична особеност.

Съгласно чл. 10а, ал. 4 от Закона за чужденците отказите за издаване на виза D по принцип са ограничени по отношение на съдебното обжалване, но съдебен контрол е допустим, когато кандидатът твърди засягане на основни права и свободи, защитени от Европейската конвенция за правата на човека.

Това може например да бъде правото на личен и семеен живот при семейно събиране.

В нашето дело за чуждестранния студент АССГ прие, че засягането на правото на образование по чл. 2 от Протокол № 1 към Европейската конвенция също е достатъчно, за да бъде отказът подложен на съдебен контрол.

Точно поради тази особеност е изключително важно жалбата да не представлява просто несъгласие с решението на консулството. Трябва правилно да бъдат определени нарушените права, пороците на отказа, относимите доказателства и приложимата съдебна практика.

Какво става, когато съдът отмени отказа?

При отмяна на отказа съдът обикновено не поставя сам визов стикер и не „издава“ визата вместо консулството.

Обичайният резултат е административната преписка да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне, като администрацията е длъжна да се съобрази със задължителните указания на съда.

Именно това е постановено и в разгледаните от нас дела.
Това е важно, защото успешното дело не приключва непременно цялата административна процедура — необходимо е да се следи и последващото ново произнасяне.

Получихте отказ за виза D? Потърсете правен съвет навреме

Отказът не бива нито да се приема автоматично като окончателен, нито да се обжалва механично.

Първо трябва да се установи на какво точно основание е постановен, какво се съдържа в административната преписка, дали посочените от администрацията факти действително са доказани и дали в конкретния случай е налице основание за съдебно обжалване.

Petkov Legal работи по производства за издаване на виза D, разрешения за пребиваване и съдебно обжалване на откази. Практиката ни включва успешно водени дела срещу откази, основани на твърдения за фиктивен адрес, недоказана цел на пребиваването и миграционен риск.

Можем да прегледаме отказа и документите по Вашия случай, да преценим дали той подлежи на съдебно оспорване, да подготвим жалбата и доказателствата и да Ви представляваме пред Административен съд София-град и в последващата процедура.

При получен отказ е добре правната преценка да бъде направена незабавно, тъй като процесуалните срокове за защита са кратки.

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.