Целта на настоящата статия е да даде информация за някои аспекти от възможността за търсене на отговорност на туроператора съгласно действащото законодателство. Тази отговорност следва да се отличава от правото на пътуващите да търсят обезщетение от авиопревозвача. Статията дава кратък поглед върху материята и не следва да се възприема като правен съвет, а има чисто информативен характер. Вашият личен казус е възможно да има конкретни особености, незасегнати тук.

С Директива 2015/2302 на ЕП са дадени насоки за уреждане на отношенията, свързани в пакетните туристически пътувания, а конкретно чл. 13 и чл. 14 касаят материята, свързана с отговорността на туроператора и правата на пътуващия. Директивата е транспонирана в националното ни законодателство (обн. в бр. 37 на ДВ от 4 май 2018 г.) в Закон за туризма („ЗТ“).

В разпоредбите на чл. 90 и сл. от ЗТ са предвидени хипотезите, при които туроператорът отговаря за неизпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗТ Туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги.
Съдебната практика, макар и оскъдна приема, че отговорността на туроператора към потребителя за точното изпълнение на договорните задължения обхваща и тези задължения, включително пътнически услуги, които са изпълнени от други доставчици на услуги и независимо от наличието на договорна обвързаност между туроператора и съответния доставчик на услуги. При несъответствие между уговореното в договора за туристически пакет и установеното при изпълнението на туристическата услуга пътуващият има задължението да уведоми туроператора без необосновано забавяне. В този случай за туроператора възниква задължение да отстрани несъответствието, освен когато това е невъзможно или е свързано с непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите туристически услуги. В случай че туроператорът не отстрани несъответствието, пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия.

Съгласно чл. 90, ал. 10 от ЗТ, когато несъответствието между договорените и действително предоставените услуги нарушава значително изпълнението на договора и туроператорът не отстрани несъответствието в разумен срок, определен от пътуващия, последният може да прекрати договора за туристически пакет, без да дължи разходи за прекратяване на договора, и да поиска намаление на цената и/или обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Чл. 90, ал. 11 от ЗТ гласи следното: Когато не е възможно да се предложат други туристически услуги за продължаване на договора или когато пътуващият отхвърли предложените от туроператора услуги, пътуващият има право на намаляване на цената и/или на обезщетение за претърпените вреди в съответствие с чл. 91 от ЗТ, без да се прекратява договорът за туристическия пакет. Пътуващият има право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия.

На основание чл. 91, ал.2 от ЗТ пътуващият има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет. Обезщетението се извършва без необосновано забавяне от страна на туроператора. Тоест, претенцията срещу туроператора обхваща: а) искане за намаляване на цената; б) имуществени вреди и в) обезщетение за претърпените неимуществени вреди (негативни емоции, стрес, напрежение). При отправяне на претенция по съдебен ред те подлежат на проверка и преценка от конкретния съдебен състав.

Важно уточнение по отношение на неимуществените вреди: Неимуществените вреди нямат предварително определено стойностно изражение и възмездяването им става чрез определянето на справедливо обезщетение от Съда на основание чл. 52 от ЗЗД (т.е. по справедливост). Върховният съд е имал възможност да посочи, че справедливостта по смисъла на горната разпоредба не представлява абстрактно понятие, а е свързана с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства (тоест вредите трябва да се докажат). Неимуществените вреди са последица от накърняване на блага с неимуществен характер. Съгласно разпоредбите на Закона за туризма при договорното неизпълнение на страна на туроператора е налице възможност за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Основателността на такава претенция, отправена по съдебен ред, ще бъде преценена от съда съобразно събраните доказателства по делото.

По отношение на имуществените вреди важи правилото, че това са преките и непосредствени загуби (разходи) или пропуснати ползи, които пътуващият е понесъл (и може да докаже).

Правото на претенция срещу туроператора не изключва правото на претенция срещу авиопревозвача. Правото на обезщетение или на намаление на цената съгласно Директивата не засяга правата на пътуващите съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004. Пътуващите имат право да предявяват правни претенции съгласно тази Директива и ЗТ и съгласно цитирания регламент. Следва да се има предвид, че обезщетението или намалението на цената, предоставени съгласно Директивата и ЗТ и обезщетението, предоставено съгласно посочения регламент ще могат се приспадат едно от друго, за да се избегне свръхкомпeнсиране.